Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.
Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.
Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.
Обиждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова отскоро
разбрах, че остарявам.
Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но я някоя кабина
навярно ще осъмна.
За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.
Михаил Белчев
