октомври 5, 2008

Пътувам… Не, не сънувам.
Вървя по пътеката своя,
която откри ми завоя.

Протягам ръка да достигна
времето дето намигна,
показа ми пътя нататък…

Не бързам ли? –
Той е толкова кратък!

Из стихосбирката “Дъжд в очите”