05 окт 2008 Вашият коментар
Пътувам… Не, не сънувам.
Вървя по пътеката своя,
която откри ми завоя.
Протягам ръка да достигна
времето дето намигна,
показа ми пътя нататък…
Не бързам ли? –
Той е толкова кратък!
Българска поезия
За и от хората обичащи поезията
Лиценз
Може да има статии които изключват този лиценз! В тях са посочени причините.
Моля коментарите да ги пишете на КИРИЛИЦА!!!
