Пак говорим с теб по телефона.
Тази нощ за мен той е икона.
Този път ще чуеш истини,
скрити в първата ми изповед.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен казвам: „Лека нощ!“
И утре е ден.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в дъжда да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но глух сигнал отдалеч
идва тих чужд и безплътен.
И уморен казвам: „Лека нощ!“
И утре е ден.
© Михаил Белчев
