Българска поезия

За и от хората обичащи поезията

Поезията август 1, 2008

Публикувано в: Общи — slideworld @ 9:35 pm

„Наместо да умрем , вървиме все напред.
Живот и мъка уж да търсиме навред.“
Андре Шение

Много се чудя как да започна първата статия на този блог имам много идеи които не мога да формулирам за да прозвучат толкова хубаво както ги чувствам. Надявам се има успех това начинание , много съавтори , много четящи го и разбира се да бъде съпътстван с много усмивки и успехи. Искам да включа хората в една по интимна връзка между тези които обичат да четат поезията и тези които я пишат. Както някой обичат да изразяват себе си пишейки така други след прочитането му могат да споделят как са подейства ли думите върху тях.

Искам да включа няколко извадки.

Поезията

Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.“

„Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише, мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче без вътрешна поезия външната е само декламация. Следователно истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света.“

Относно това какво ще се помества то ще е поезия на Български език независимо от народността на автора. Лична поезия на авторите които се присъединят към блога на техни прители или всеки които желае да се изяви. Като нецензурни коментари и/или изпращане на такъв вид текстове няма да се толелира , а ще бъде чисто и просто изтривани. Също така няма да се приемат коментари писани на друго освен на кирилица , за да не се чудите защо не се появяват.

Искам да благодаря на първите две дами  които се присъединиха Мария и Ани , както и на г-н Сабоурин на когото предложих да участва като редактор и ментор на цялото начинание. Надявам се да има и други желаещи.

Ще има електрона поща на която може да изпращате своите неща (скоро ще бъде обявена). Който му харесва сайта бих го помолил да го популяризира по някакъв начин (с връзка от своя блог , страница и т.н). Тези дни ще започне публикуването на стихове .

Както с удоволствие ще се представят нови и неизвестни български автори – нзависимо от това какво пишат и издават.

С надежда голяма,
с усмивка огряна,
с румени бузки,
едно прекрасно,
щастливо дете,
роди се то днес…

Подкрепете го Вие с ващо сърце…

 

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.