Тильо Тилев – Самота ІІІ
23 авг 2008 Вашият коментар
Странен свят – страх и устни.
Животът-
хербарийно зелено.
И само ангелите сини
зоват
с тръби от злато …
Но е рано …
Рано?
Рано е! …
Все още – недостатъчно сам,
недостатъчно ничий,
недостатъчно никой,
в този
свят.
Желаещи
12 яну 2012 Вашият коментар
in Общи Етикети:автори, българска поезия
Този блог бе създаден за да събере хора, които харесват проза и поезия, но отдавна в него не е писано. Ако имате желание за развитието му и имате профил във wordpress оставете съобщение и ще ви добавя към този блог. Така ще имате възможност да добавяте ваши произведения или чужди стига да са на Български език.
Благодаря
Едва сега
25 окт 2008 Вашият коментар
in Български автори Етикети:Михаил Белчев
Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.
Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.
Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.
Обиждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова отскоро
разбрах, че остарявам.
Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но я някоя кабина
навярно ще осъмна.
За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене -
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.
Михаил Белчев
05 окт 2008 Вашият коментар
Пътувам… Не, не сънувам.
Вървя по пътеката своя,
която откри ми завоя.
Протягам ръка да достигна
времето дето намигна,
показа ми пътя нататък…
Не бързам ли? –
Той е толкова кратък!
Пътуването в себе си
21 сеп 2008 Вашият коментар
in Испански, Чуждестранни автори Етикети:Анхел Гинда
Извън себе си не чакай да намериш
това, което вътре в тебе не си търсил никога.
Не е по-красиво слънцето на други места,
колкото и далечни да са,
това, което е важно, е светлината, даваща живот на очите ти.
Не изморявай дните си
в обикалянето на страни да търсиш други светове.
Не се бави да започнеш пътуването навътре в себе си,
да не стане така, че скоро да бъде късно:
не си тъй близо до себе си, колкото си мислиш,
нито е толкова времето, с което още разполагаш,
за да се откриеш и да се завоюваш.
Анхел Гинда
От испански: Рада Панчовска
Аз и морето
17 сеп 2008 Вашият коментар
in Български автори Етикети:Петя Дубарова
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Петя Дубарова
